На ръба

http://new.nationaltheatre.bg/
bg/repertoire/item/543-nrb

Няма да крия, че Народният театър "Иван Вазов" е мой фаворит. Няма представление, което съм гледала там, и да не ме е докоснало, разтърсило, променило дори. Живея в провинцията. Дъщеря ни беше на 12, когато я заведохме там за първи път - "Хъшове", "Дон Жуан". Тя каза: "Мамо, не искам повече да ходя в друг театър, искам само тук!"
Вчера от нея имахме подарък билети за "На ръба". Просто нямам думи да изкажа поредното си възхищение от Ал. Морфов и артистите на театъра, от сценографията... Час и половина гледаш разказ, който тече почти без думи, и плачеш за България! Сюрреалистичен, многопланов, потресаващо въздействащ...за тези, които могат да чувстват, предполагам.
Поклон!

Юли 2016

По традиция си харесваме подбалканската линия за морето - спокойна и с много приятни отбивки. Сега избираме за първа спирка с. Тъжа /малко след Калофер/. Селото е известно, поне на нас, с уникалните си кукери, които сме виждали на нашия зетьовски празник.

Огняново

Страстта ми към нови и непознати места тези почивни дни ни отвежда далече на юг - Огняново. 

Едва пристигнали, стоварваме багажа в хотела и тръгваме да изследваме непознатото. И тъй като ММ ми уйдисва на акъла, поемаме към Рибново. Не един и два репортажа са правени за това екзотично за цивилизования човек място. Ей, голяма работа са професионалните фотографи и оператори! Пътят до там - кривата на кардиограма, както се казва воланът свършва, ама завоят - не... А когато се изкачихме, погледът ни се равняваше с най-високото било на Пирин.