понеделник, 17 август 2015 г.

Пирин

Още в края на лятото се канехме за есенна почивка, но така и не остана време. Ето че в началото на месец декември с приятели потегляме към Банско.
Пристигаме вече по здрачаване. Но шофьорът ни е печен и без затруднения намира хотела, междувременно ни забавлява с неподражаемото си чувство за хумор, като спори с „каката” от GPS J. Още не сме пристигнали, но правим планове за следващия ден. Знаменателна за екскурзията ни ще остане репликата на Дидка: „Утре задължително трябва да се разходим до планината.../пауза/ с колата, разбира се.”J)
Настаняваме се бързо в приятен нов хотел, срещаме се за по питие, после вечеря – винаги е приятно с хубави хора, времето минава неусетно.

Божият мост, с. Лиляче, Врачанско

Пожелах да видя природния феномен, след като бях видяла професионални снимки в Интернет:) Е, моите са на лаик, запаметяват момента като спомен и емоция:
За първи път ми се случва в България да не се чувствам добре на подобно място. Заболя ме главата, зави ми се свят, заглъхнаха ми ушите... И всичко това изчезна като с магическа пръчка в момента, в който се отдалечихме от мястото. 
Какво и защо, не знам...Екскурзовод нормално няма, няма и обяснителна табела, макар че е направено "достъпно" по ОПРР
Но, програмата е приключила преди две години, парапетите вече са изгнили и съборени, кошовете преливат от боклуци...Тъжна картинка. Докога ще се трошат така безотговорно средства и никой няма да го боли?...
И още малко от любителските ми фотоси:

Небесни пасбища

Небесни пасбища


Една от големите ми страсти е посещението на забележителни места от родината, и не само. Обичам 
да 
пътувам по картата и в подходящ момент да го осъществя със семейството и заедно да преживеем 
радостта от съприкосновението с природата. Последното ни пътуване беше до Небесните пасбища - 
природен парк в с. Осиковица, Софийска област


Седемте Рилски езера

Седемте рилски езера

Подарете си това щастие! Ние го направихме на 15.08.2010г. Беше именният ден на дъщеря ни и бях със
свито сърце как ще приеме такъв подарък. Но когато изкачихме връх Харамията, тя възкликна:
"Това е най-красивото нещо, което съм виждала през живота си!"

Посока Девин

Западни Родопи

По-точно посоката ни е Девин и двете популярни пещери - Ягодинска и Дяволско гърло. Бързам да кажа, че колкото е изумителна природата в този край, два пъти по толкова са изумителни хората - с тяхната топлота и сърдечност.
Дълго съм разглеждала картата и съм чертаела маршрута. Първата ни спирка е Пазарджик.

Катедралната църква "Св. Богородица" е от стоте национални обекта. Впечатляващи са както размерите и, така и иконописните изображения - но най-вече това, че такъв голям храм е построен през 1837г. - турско робство!

Проходна

Още за любовта към природата

Знаете ли, че само еднодневна екскурзия до някое удивително природно място може да ви зареди необичайно много! Съвсем близо до нас са няколко пещери - Проходна, Съева дупка, Деветашка...

Пещерата Проходна се намира само на 2 км. от Карлуково, до самия и вход се достига с лек автомобил. Тя е къса пещера, лесна за прохождане, с отворен изход. Знаете ли, че сцени от някои български филми са снимани тук, включително и "Време разделно". В околността има прекрасни поляни, където можете да полежите с поглед към небето или да си организирате малък пикник. Ние го направихме и беше незабравимо.

Состра

Римска крепост Состра

Крепостта се намира в началото на прохода Троян - Кърнаре, съвсем близо до Троян.


Бяхме решили на път към морето да пресечем Балкана  през Троянския проход. За целта се бях поровила из нета и по  препоръки на туристки-кулинарки:) решихме да се отбием за обяд в хотелски комплекс Край реката. За съжаление не видяхме никъде табела към с. Балканец и така и не осъществихме това си добро намерение. Но пък внимателното четене на табелите ни отведе до крепостта Состра. Оттук е минавал римският път от р. Дунав към Пловдив. Една от табелите разказва, че изграждането на крепостта Состра започва през 254г. със заповед на римския император Галиен и е продължило близо три десетилетия. Стената, както и самата крепост, е разрушена в края на пети век от хуните. През античността крепостните стени са достигали височина 10 метра, а кулите/две кръгли и две правоъгълни/ над 12 метра. В оригиналния си вид стената е запазена до 2 метра.

Моцартови празници-първа серия:)

Моцартови празници 2012


Два часа, които превръщат делника в празник! Третата вечер от Моцартовите празници в гр. Правец предложи на публиката прекрасно преживяване с чудните гласове на Деян Вачков/ мноого ми хареса!/, Габриела Георгиева, Даниела Дякова, Диана Василева, Калуди Калудов, Милица Гладнишка и "Михаил Йосифов секстет", със симфоничния  оркестър на БНР под диригенството на Максим Ешкенази, с цигулката на Веско Ешкенази.









Спомних си как в часовете по музика учителката ни разказваше малки истории за живота на великите композитори. И ние научихме, че музиката се съчинява както стихотворенията и разказите... И за да разбереш езика и, трябва да се съсредоточиш, да проявиш упоритост, да се учиш да слушаш.
Когато нашата класна започна да ни води в музикалния театър, ние първоначално се притеснявахме, че не можем да си представим картините или събитията, които "рисува" една или друга мелодия. По-късно разбрахме, че музиката не рисува, а изразява вътрешния свят на героите, тяхното страдание, любов, смелост. Като слушаш музика, просто трябва да се отдадеш на нейния бистър поток, в който се отразява богатия духовен свят на човека.


Да ви припомня и един разказ на Драган Тенев:

Подаръкът на малкия Моцарт
Беше май 1762 година. Весело пролетно слънце грееше над островърхите къщи на малкото градче. Седнал пред клавесина до отворения прозорец, Леополд Моцарт, композитор и оркестрант на Негово преосвещенство архиепископа на Залцбург, композираше един менует. Самият архиепископ го бе поръчал за рождения ден на една от неговите многобройни племенници. Изглежда, че работата му спореше, защото маестрото имаше много доволен вид. Като привърши, той изсвири написаното изцяло, направи тук-там по някоя малка поправка, преписа всичко на чист лист и извика през прозореца:
-Волфганг, ела веднага горе!
Малкият шестгодишен Моцарт с неудоволствие остави двете момчета, с които играеше на двора, и бавно се изкачи по високата стълба.
- Слушай, момчето ми - рече бащата, когато той влезе в стаята, - трябва веднага да занесеш тези ноти в двореца. Бързай и не спирай никъде, предай ги направо на интенданта, господин фон Данвиц!
Старият Моцарт бръкна в джоба на връхната си дреха и извади една малка медна монета.
- Ето ти нещичко, с което на връщане можеш да си вземеш една захаросана ябълка.
Бащата замълча за миг, после прегърна малкия Волфганг и каза нежно:
- Слушай, момчето ми, ще ти доверя една тайна - с парите, които ще получа от този менует, ще купим на мама нова рокля за рождения и ден. Но никому нито дума...
Малкият Моцарт излезе радостен на улицата. Беше много горд и щастлив, че изпълнява поръчка, от която майка му щеше да получи нова рокля и да бъде доволна.
Той тръгна бързо към двореца. Когато стигна до моста над малката рекичка, спря и любопитно загледа гъските, които плуваха и се гмуркаха във водата. Те му се сториха толкова смешни и забавни, че Волфганг, увлечен от играта им, не усети как изпусна нотите в реката. Когато разбра какво е станало, беше вече много късно - листът с нотите плуваше надолу по течението.
Направи няколко опита да го извади, но скоро разбра, че всичко е напразно - водата беше размила мастилото. Отчаян, Моцарт седна на един голям камък и се разплака. Но скоро разбра, че това няма да му помогне. Той избърса очите си, тръгна уверено към малката книжарница на Малвиц...
- Добър ден, хер Малвиц - поклони се Волфганг...Той подаде медната парица, с която щеше да си купи захаросана ябълка, и добави:
- Бихте ли ми дали нотни листове за тези пари?
Малвиц се усмихна.
- Разбира се, хер Моцарт! - каза той развеселен.
- А ще мога ли да си услужа с вашето перо и мастило, хер Малвиц?
"Какво ли ще прави?" - помисли си книжарят, но махна с ръка и рече:
- Разбира се, драги! Влез в моята стаичка отзад и пиши, колкото си искаш...
Волфганг не чака друга покана. Той се вмъкна в стаичката и веднага се намери пред малкото писалище. След около час целият нотен лист се покри с множество разкривени и грозно написани ноти...
На другия ден след тържеството архиепископът повика Леополд Моцарт в своя кабинет и му каза:
- Драги маестро Леополд, Вие сте написали прекрасно менуета, който ви бях поръчал, но не ми е ясно и ще ви помоля да ми обясните защо е било нужно да карате сина си да го преписва?
- Моят син ли, Ваше преосвещенство? - смути се малко старият Моцарт. - Трябва да има някакво недоразумение. Бихте ли позволили да видя нотите?
Архиепископът нареди да ги донесат. Бащата ги взе с любопитство и щом ги погледна, забеляза, че нотите наистина бяха написани от Волфганг. Той впи поглед в листа и изненадан видя, че музиката също не беше негова. И въпреки това беше прекрасна...Леополд сгъна внимателно нотния лист в джоба си.
- Ваше високопреосвещенство - каза той развълнуван - още утре ще получите менуета чисто преписан...
- Слушайте, Леополд, каквато и да е причината, аз съм много доволен. И за да Ви докажа това, ще Ви заплатя за менуета вместо обещания талер - два талера...
Като си отиде на обяд, Леополд Моцарт завари жена си и Волфганг седнали вече на масата. Той се престори на много ядосан и без дори да им каже "добър ден", изрече:
- Трябваше да ти подаря нова рокля, мила, но сега...
Леополд замълча и погледна мрачно към масата. Малкият Волфганг изтръпна, изправи се и сълзи напълниха очите му. Дали сега щяха да го накажат, не беше важно. По-важно беше, че майка му остана без рокля по негова вина. Той понечи да каже нещо, но баща му направи знак да мълчи. После изведнъж широка усмивка озари лицето му и маестрото извика гордо:
- ...но сега ще ти я подари синът ти, който днес с честен труд спечели първите си два талера!
И той прегърна малкия Волфганг и го разцелува.




1 коментар:

  1. Страхотно!!!! Разказът е много хубав също!
    ОтговорИзтриване

Какво, Швейцария ли?

Швейцария – раят на земята


Някои ще ми се смеят, други ще се опитат да ме оборят, но, каквото и да казвате, когато се
върнах от екскурзия в Швейцария, си помислих точно това. И до днес го мисля...

Белоградчишки скали

Белоградчишките скали през моя любителски обектив

Когато в едно интервю Миро/от Каризма/ каза, че не се снима по местата от света, които посещава, първата ми реакция беше, че е малко превзето(съжалявам!). Сега усетих истинската стойност на думите му. Няма обектив, който да улови онова, което изпитва душата! И въпреки това снимах, омаяна, шокирана, благословена с този миг...

Италия

Спомен за Италия

Вдъхнових се от поредния прекрасен пътепис на Пепеляшка и се върнах към спомените от едно пътуване до Италия. А Италия е наистина усмивка!

Моцартови празници

Моцартови празници 2013

За девета поредна година малкият Правец става сцена на голямото изкуство. Хор и оркестър на Държавната опера Русе, диригент Иван Ангелов. Гала концерт "Моцарт - Верди, класика, рок и джаз"

Деян Вачков - ария на Захария, "Набуко" - Джузепе Верди

Даниела Дякова - разказът на Азучена, "Трубадур" - Джузепе Верди

Беса Лучини/Косово/, ария на Елвира, "Ернани" - Джузепе Верди

Марио Чанг /Канада/, ария на Манрико, "Трубадур" - Джузепе Верди

Марян Йованоски /Македония/ и Марио Чанг, дует на Дон Карлос и Маркиз Поза, "Дон Карлос" - Джузепе Верди

Иван Петров /кларинет/, В. А. Моцарт - Концерт за кларинет и оркестър

Йълдъз Ибрахимова, В. А. Моцарт - "Вълшебната флейта" - увертюра
/Съжалявам, че не мога да поместя видеото/

Рок група "Кикимора", Дж. Верди - "Риголето" и вариации по авторска музика на Николо Коцев

Рафи Бохосян, ария на херцога на Мантуа, "Риголето" - Дж. Верди



и...шампанско за финал










1 коментар:

  1. Ех, завиждам ти за възможността да си там!
    ОтговорИзтриване

Група "Грамофон"

На концерт

Тази вечер се върнахме от концерт на група "Грамофон". Ура! От толкова дълго исках да ги слушам на живо...
През 2000-та година групата за пръв път изпълнява пред публика песни на Владимир Висоцки по повод
годишнина от неговото раждане. Събира ги приятелството и любовта към руската музика. Сякаш съвсем
логично идва името на групата "Грамофон", защото първите руски песни, които са изпели, са
научили от грамофонни плочи. Сега в репертоара си имат над 400 руски песни - руско-цигански романси,
военни песни и маршове, емигрантски и "блатные", песни от филми, песни от  съвременната руска естрада.
Още с първата им песен запях заедно с тях. В един момент една дама пред мен се обърна и ме
погледна. Сконфузих се и се наведох да се извиня, след което чух: "Пойте, пойте, мне так приятно
слушать." Еха, до края на концерта си пях на воля :) .

Тирамису

Тирамису

ТИРАМИСУПрез изминалата седмица взех участие в прекрасно обучение за
педагогически специалисти, но за него ще разкажа по-късно. Едно от незабравимите преживявания от
престоя в столицата/освен обучението/ беше посещението на театралната постановка на  театър "София"  -   "Тирамису".

ТИРАМИСУТИРАМИСУТИРАМИСУ ТИРАМИСУТИРАМИСУТИРАМИСУ
Те са седем млади, умни, успешни, богати, щастливи млади жени... Но в поредицата от потресаващо
интимни монолози зрителите стават свидетели на истинската същност на героините. Едно жестоко
разминаване между това, което трябва да се демонстрира в обществото, за да признае човека за
успешен, и това, което е неговият истински живот/най-големите му болки, страхове, разочарования.../
Лилия Маравиля последно си спомням от постановката на "Албена". Прекрасна актриса, много
обаятелна, магнетична. Но най-голямата ми радост в случая е играта на останалите шест прекрасни
млади актриси - Лора Мутишева, Мила Банчева, Силвия Петкова, Дария Симеонова, Луиза Григорова,
Снежана Макавеева.
Е, реакцията на публиката не е еднозначна - докато някои избухваха в бурен смях, от моето око
потичаше сълза... Но, това не е важно. Важното е, че тази постановка в никакъв случай не би ви
оставила равнодушни.
Препоръчвам горещо!
За млади хора - задължително!

Снимките съм взела от сайта на театъра: http://www.sofiatheatre.eu/postanovka.php?ps=4820

Дяволският град - Сърбия

Дяволският град, Сърбия

Днес гледах научно-популярен филм за Каменната сватба край Кърджали и се
сетих за едно минало пътуване до
подобен природен феномен в съседна
Сърбия - Дяволският град.











Този природен феномен се намира на
89 км югозападно от Ниш и историята
му много прилича на българската "каменна сватба". Легендата разказва, че неизвестно какво се е случило
с местните жители, сякаш в един момент са започнали да губят разсъдъка си..., и се вдига сватба между
брат и сестра! Възмутени, боговете вкаменяват и младоженците, и сватбарите.




Онова, което с лека тревога си спомням е, че на слизане от това необикновено място изпитвах странен 
дискомфорт - световъртеж и главоболие, а бяхме сред природата...


 Мислех си, че е от височината, но и други споделиха моите чувства. На мястото стояха отвори от 
стари 
минни галерии, от които все още изтичаше странна червена вода.
И до днес се питам дали откритите рудници не стават причина за нецивилизовано поведение на 
хората?
Простете, ако засягам някого, аз също се намирам в подобен район и тревогата ми е искрена!

Да не забравя хубавия финал - сръбската плескавица!
 :)

Каквито и преживявания да остават в спомените, да се пътува е прекрасно!





3 коментара:

  1. Петя, мне понравился ваш рассказ об удивительном месте. Видимо с ним связано много мистических историй. Там были какие-то старые шахты?
    Фото замечательные! Буду рада услышать ещё о ваших достопримечательностях.
    ОтговорИзтриване
  2. Место, о котором писала, не в Болгарии, а в Сербии. У нас подобная легенда о каменной свадьбе https://www.google.bg/url?sa=i&rct=j&q=&esrc=s&source=images&cd=&cad=rja&uact=8&docid=s_4FiQGS1ixgyM&tbnid=OtI2r2kD7w6LcM:&ved=0CAUQjRw&url=http%3A%2F%2Fwww.24chasa.bg%2FArticle.asp%3FArticleId%3D1120106&ei=KwbEU4rHGofHPOW-gZAO&bvm=bv.70810081,d.bGQ&psig=AFQjCNFfLQb1Ue2rDQE2uPi5QgL-3DyXyQ&ust=1405441928538706 недалеко от города Кърджали в южной Болгарии. Только о ней предание говорит, что они превратились в камни, потому что свекор пожелал невесту...
    ОтговорИзтриване

    Отговори

    1. А, и спасибо о комлименте о фото - мои :)
      Изтриване