Какво, Швейцария ли?

Швейцария – раят на земята

Някои ще ми се смеят, други ще се опитат да ме оборят, но, каквото и да казвате, когато се
върнах от екскурзия в Швейцария, си помислих точно това. И до днес го мисля...

Тръгнах, без да имам предварителна нагласа какво очаквам. Е, всеки знае – богата страна,
страна на часовниците, на банките...Благодаря на една колежка/Марго, това си тиJ/, че ми даде
чудесни напътствия за Женева и Цюрих, защото малкото време, в което се вмествахме с
екскурзовод и сами, ако нямаш представа какво и къде търсиш да видиш, не можеш да
постигнеш програма максимум, особено за 1-2 дни в 1 град.

Екскурзията ни е нискобюджетна /2+1 в стая в хотел „Етап”/. Стаите са малки, но в тях
има всичко необходимо, чаршафите се сменят всеки ден.Баните и тоалетните са на етажа, но
това/ако не сте семейство/ според мен е дори предимство. А за чистотата думи нямам, за пръв път
виждам подобно нещо – след като излезеш от тоалетната започва едно миене,
сушене, ароматизиране...Кеф!

Някои казват, че Швейцария била селска, миришело на крави, но браво на хората, че се гордеят,
а не се срамуват от поминъка си. Че видяхме много крави – видяхме, дори от прозореца на
хотела ги виждахме. Но, може и да не вярвате – миризма не усетихме, дето викаше мойта
дружка: „А бе, тия сутрин да не ги подмиват?”

Голямо тичане тичахме с нашия екскурзовод, за да ни покаже най-стария часовник, най-големия,
най-високия, и много други най, най- неща...

Най-дългата дървена пейка-120м.:)

Паметникът на Фреди Меркюри в Монтрьо

Музеят на Олимпийското движение

Женева! 

Но...това, което най-силно ме разтърси. – Една вечер част от групата отива да разглежда
лозя, някои останахме, за да „подишаме” атмосферата на мястото... Тръгваме да се разхождаме
в района.
Минаваме край малък парк, група младежи седят и си приказват, ама не се чуват – няма бутилки,
викове, висок смях – абе, така ли се забавляват тия деца? По-натам – в дворче групичка жени край
масичка – дали приказваха или „чуруликаха” някаква песен? Оградите ниски, отвън в дворовете
пълно с детски велосипеди, играчки, моторчета...Стигаме до друг парк в квартала – алеи за
пешеходци и кучета, а за кучетата специални кошчета и торбички за кучешко а.. – боже, у нас
най-малкото ще приберем найлоновите торбички – стотинки чинят в магазина, я!

Седнах на една пейка и заплаках...Който и да иска да ме оборва, не се давам – искам да живея в
такава страна-чиста, подредена, спокойна!

Прибираме се утрепани от път, краката ми са като бъчви, но моите мили ме чакат да разказвам.
 А аз гледам тъпо, сълзи се ронят от очите ми и мълча...Да не кажа голяма дума, ама комай
месец ходех като в унес. След една година съпругът ми пътува до Германия, а като се върна,
ми рече: „Сега разбрах, защо не ти се говореше, когато си дойде от Швейцария.”.