Огняново

Страстта ми към нови и непознати места тези почивни дни ни отвежда далече на юг - Огняново. 

Едва пристигнали, стоварваме багажа в хотела и тръгваме да изследваме непознатото. И тъй като ММ ми уйдисва на акъла, поемаме към Рибново. Не един и два репортажа са правени за това екзотично за цивилизования човек място. Ей, голяма работа са професионалните фотографи и оператори! Пътят до там - кривата на кардиограма, както се казва воланът свършва, ама завоят - не... А когато се изкачихме, погледът ни се равняваше с най-високото било на Пирин. 

Пирин

Още в края на лятото се канехме за есенна почивка, но така и не остана време. Ето че в началото на месец декември с приятели потегляме към Банско.

Пристигаме вече по здрачаване. Но шофьорът ни е печен и без затруднения намира хотела, междувременно ни забавлява с неподражаемото си чувство за хумор, като спори с „каката” от GPS-а J. Още не сме пристигнали, но правим планове за следващия ден. Знаменателна за екскурзията ни ще остане репликата на Дидка: „Утре задължително трябва да се разходим до планината.../пауза/ с колата, разбира се.”J)

Настаняваме се бързо в приятен нов хотел, срещаме се за по питие, после вечеря – винаги е приятно с хубави хора, времето минава неусетно.

Божият мост, с. Лиляче, Врачанско

Пожелах да видя природния феномен, след като бях видяла професионални снимки в Интернет:) Е, моите са на лаик, запаметяват момента като спомен и емоция:

За първи път ми се случва в България да не се чувствам добре на подобно място. Заболя ме главата, зави ми се свят, заглъхнаха ми ушите... И всичко това изчезна като с магическа пръчка в момента, в който се отдалечихме от мястото. 

Какво и защо, не знам...Екскурзовод нормално няма, няма и обяснителна табела, макар че е направено "достъпно" по ОПРР

Но, програмата е приключила преди две години, парапетите вече са изгнили и съборени, кошовете преливат от боклуци...Тъжна картинка. Докога ще се трошат така безотговорно средства и никой няма да го боли?...

И още малко от любителските ми фотоси:

Небесни пасбища

Небесни пасбища

Една от големите ми страсти е посещението на забележителни места от родината, и не само. Обичам 

да 

пътувам по картата и в подходящ момент да го осъществя със семейството и заедно да преживеем 

радостта от съприкосновението с природата. Последното ни пътуване беше до Небесните пасбища - 

природен парк в с. Осиковица, Софийска област

Седемте Рилски езера

Седемте рилски езера

Подарете си това щастие! Ние го направихме на 15.08.2010г. Беше именният ден на дъщеря ни и бях със
свито сърце как ще приеме такъв подарък. Но когато изкачихме връх Харамията, тя възкликна:
"Това е най-красивото нещо, което съм виждала през живота си!"

Посока Девин

Западни Родопи

По-точно посоката ни е Девин и двете популярни пещери - Ягодинска и Дяволско гърло. Бързам да кажа, че колкото е изумителна природата в този край, два пъти по толкова са изумителни хората - с тяхната топлота и сърдечност.
Дълго съм разглеждала картата и съм чертаела маршрута. Първата ни спирка е Пазарджик.

Катедралната църква "Св. Богородица" е от стоте национални обекта. Впечатляващи са както размерите и, така и иконописните изображения - но най-вече това, че такъв голям храм е построен през 1837г. - турско робство!

Проходна

Още за любовта към природата

Знаете ли, че само еднодневна екскурзия до някое удивително природно място може да ви зареди необичайно много! Съвсем близо до нас са няколко пещери - Проходна, Съева дупка, Деветашка...

Пещерата Проходна се намира само на 2 км. от Карлуково, до самия и вход се достига с лек автомобил. Тя е къса пещера, лесна за прохождане, с отворен изход. Знаете ли, че сцени от някои български филми са снимани тук, включително и "Време разделно". В околността има прекрасни поляни, където можете да полежите с поглед към небето или да си организирате малък пикник. Ние го направихме и беше незабравимо.