четвъртък, 7 април 2016 г.

Огняново


Страстта ми към нови и непознати места тези почивни дни ни отвежда далече на юг - Огняново

Едва пристигнали, стоварваме багажа в хотела и тръгваме да изследваме непознатото. И тъй като ММ ми уйдисва на акъла, поемаме към Рибново. Не един и два репортажа са правени за това екзотично за цивилизования човек място. Ей, голяма работа са професионалните фотографи и оператори! Пътят до там - кривата на кардиограма, както се казва воланът свършва, ама завоят - не... А когато се изкачихме, погледът ни се равняваше с най-високото било на Пирин. 


Това е "входът" към селото. Мястото ни се стори странно, както и ние на него. Иначе хората са усмихнати, гордеят се че има училище, в което има ученици до 12. клас, зареждат ги с необходимите продукти, жените работят в някакъв местен цех, само дето не им изкупуват вече тютюна, та мъжете все по чужбина работят, но се връщат...



Питаме жената край пътя за шарените черги, кърпи, носии..., които сме гледали в Интернет, а тя с кротка усмивка ни обяснява, че това може да се види на сватбите, но те се правят късно есен и зима, когато е свършила полската работа.
Слизаме от планината със смесени чувства. Ние сме сигурни, че не бихме могли да живеем тук, така отдалечени от света, който познаваме, но се и питаме дали точно такива хора няма да спасят света?
Слизаме в Огняново и преди да се насладим на топлите му минерални води, пак ще покрачим
 /досещате се вече, че идеята е моя :)/






Преди вечеря
Време е да спомена нашите домакини - много любезни, вкусно приготвена от самите тях храна, отзивчиво споделят домашните си рецепти и ракийка:) А това е най-вкусната пърленка, която сме яли, скоро ще се пробвам:))


Следва Лещен. Изключително село, но за съжаление само с двама реални жители. Работниците, които срещнахме, с мъничко болка споделиха, че би било по-добре, ако държавата беше финансирала местните да потегнат къщичките си, отколкото по европейски проекти софиянци да изливат бетон и след пет години да обявяват "къщите за гости" за продажба... Какво ли ще се случи с това красиво място?











Гоце Делчев - град с две много различни улици, или поне ние така го видяхме.
Пазарът:






И "светска" част:


И се връщаме отново към Огняново, за да спрем в Никополис ад Нестум - разкопки от древен римски град със собствена отоплителна система. 
Върху настилка от един ред тухли без спойка са издигнати в 7 надлъжни и 7 напречни реда глинени тръби, всяка от които лежи върху поставени една върху друга тухли, споени с хоросан. Върху горната повърхност на подпорите е изградена суспензура. Топлият въздух между помещенията е преминавал през засводени отвори. В стените на помещенията са били оформени кръгли вертикални отвори за отвеждане на дима.
Котелът за топлата вода е вместен в ниша на помещението с топлия басейн, като водата под него е била пряко подгрявана от огнище, поместено между две тухлени стени под пода на нишата.



И...предстои завръщане у дома, където се чувстваме най-уютно, до следващия ми странен план по картата на България:) .




Няма коментари:

Публикуване на коментар